На 1 април ходих на мача България-Кипър с колеги. Не, не е закъсняла първоаприлска шега!
Поради спонтанно взетото решение все пак да отидем на мача (около 1 час преди началото му) и факта, че се намирахме в Студентски град ни възпрепядства да изпеем химна и да видим първия сигнал на съдията. Влязохме на стадиона около 5-6 минути след началото на мача.
Настроението беше страхотно, мача също беше хубав. Лично аз се забавлявах доста и релаксирах много добре.
Особени поздравления мога да дам на Стенли, Велизар и Иванков за добрия мач. Искаше ми се да видя и Валери Божинов в игра, не само да се разтъпква по пистата, но не му беше дадена възможност да покаже уменията си на терена.
Приятното настроение по време на мача на националния отбор ни зареди с ентусиазъм и на следващите негови мачове да присъстваме с колегите. Повикахме, попяхме, че и “мексикански вълни” имаше 3-4 минути в началото на второто полувреме, които до колкото разбрах не са биле давани по телевизията.
Все пак имаше и нещо неприятно, което ми направи впечатление и това е, че седалките бяха мръсни и то доста. Дори на мачовете в Сливен (на които съм присъствал и съм блогвал тук) е било винаго чисто и приятно… Но не може всичко да е идеално… 🙂
Браво за 3те точки и успех на националите занапред!
Навремето като ходех на мачове по пловдивските стадиони хората винаги си носеха вестник. За седалката … Познай как се научих на гледам мача прав. Не щото съм фен на Бекенбауер де 😉
Жорка, да ти кажа занапред и аз ще знам, че дори и на мач на националите не трябва да се отказват брошурите на Глобул и прочие пред стадиона. Биха свършили перфектна работа за мръсна седалка…