Преди време си бях драснал едно CV за чернова. Да имам за всеки случай. Разбира се, когато кандидатствах за работа забравих за него. Сега, когато вече не си търся работа май е време да го пусна, та да ми се носи славата и на мен.
Когато бях в гимназията имах един не лош предмет – Бизнескомуникации. Интересно, забавно (напр. научих че финландците обичали да провеждат бизнес срещите си в сауна).. Та в този предмет сме говорили и за CV-тата. Как се правят и причие. Някъде дори си пазя и европейския формат, който изключително се различава от “препоръчителния” в кой да е сайт за търсене на работа унас. Аз си го направих във формат, удобен за четене в блога ми, но ако трябва да го изпратя на някой може би бих използвал европейския формат.
Хехе, трябва си автобиография. На мен преди 7-8 години ми трябваше доста, та си направиф файлове на български и английски. През годините си ги допълвах и актуализирах и сега си имам за всеки случай. Човек никога не знае – не винаги ти трябва биография за търсене на работа и е хубаво да си имаш.
Форматът, който си харесах преди години, беше … оф от някой от сайтовете за работа. И, за зла участ скоро установих, че се чете лесно и прочетеното се помни дълго.
Ще я видим тази работа… Най-много се гордея с последния ред от cv-то си 🙂
Желая ти от сега нататък винаги да се гордееш с последната добавка в CV-то 🙂
O… Mерси! Утре те чакам с печено агне в офиса 🙂
За съжаление късно прочетох … 🙂