Интервю с Кевин Митник

Въведението
Кевин Митник е най-известният хакер в света. След 15 години незаконни компютърни забавления – арестуван е за първи път през 1980 – по време на които е бил най-издирвания киберпрестъпник на ФБР, Митник е открит и арестуван, обвинен по 25 параграфа (включително и в телефонни измами и незаконно притежаване на компютърни файлове и пароли), признат за виновен и изпратен в затвора.

История
През 80те и началото на 90те Митник, сега на 36, е хаквал уж сигурните системи на Motorola, Sun, Nokia, Fujitsu, NEC, и Novell и е крадял информация и софтуер. Той твърди,че никога не е продавал или печелил пари от тези кражби, а го е правил заради самото приключение, тръпката да е новия Джеймс Бонд. Но според официално изчислени данни (които той оспорва) той е причинил вреди за поне 300 милиона долара, като се изключат милионите похарчени за нови системи за сигурност. През 1995 ФБР с помощта на Цутому Шимомура, компютърен учен, който твърди, че е бил хакнат от Митник, успяват да го заловят.

Това, което днес отново привлича общественото внимание върху хакера са условията на гаранцията му. Осъден на почти 5 години затвор Митник бе освободен в началото на 2000 година под безпрецедентни условия: забранено му е да докосва компютър, и му е ограничена употребата на мобилни телефони и всякакви други уреди, които могат да го свържат с мрежата. Феновете на Митник, които го възхваляват като герой, който е развил хакерското изкуство на съвсем ново ниво започнаха Интернет кампания “Освободете Кевин” [ http://freekevin.com ]. Те казват, че са ужасени от машинациите на Американското правителство, които сравняват с брутални полицейски методи. Противниците на Митник, от друга страна твърдят, че се е измъкнал леко. Самият той, например, признава че в продължение на години е прихващал частни е-mail-и, но заради това не са му повдигнати никакви обвинения.

Митник чете всичко написано за него и казва,че често не може да повярва очите си. Често се вижда изобразен като “дяволския” хакер поставил си за цел да събори цивилизацията, като престъпник, проникнал като малък в компютрите на NORAD и вдъхновил филма “Военни Игри”, като телефонен маниак, който с три подсвирквания в слушалката може да сложи началото на Третата Световна Война или пък като компютърен хакер, който въоръжен само с компютър без модем може да причини глобален Интернет хаос от килията си в затвора.

Интервю
Реалността е доста по-прозаична. Кевин Митник хаква за забавление и е обсебен от идеята да натрупва информация, която нито продава, нито споделя с приятелите си.

Когато бяхте затворен през 1995 Интернет още прохождаше. Успяхте ли да я видите в сегашната си форма?
Когато посетих Университета на Южна Калифорния, отидох в факултета по комуникации. Там се запознах с персонала, които ми показаха своята Интернет страница и как си вършат работата онлайн в една голяма зала с компютри свързани с Интернет. Успях да видя няколко страници и когато ме поканиха в CNN като коментатор.

Значи можете да гледате, но не и да пипате?
Мога да гледам как други хора работят на компютър, просто самият аз не мога да притежавам или използвам такъв.

Когато се приближите до компютър изкушавате ли се да докоснете клавиатурата?
Не, не особено.

Но вие определено искахте да продължите с хакерството дори и в затвора. Защо?
Заради интелектуалното предизвикателство, тръпката, бягството, жаждата за знание, и желанието да науча на какъв принцип действат различните неща.

Но вие също така сте крали номера на кредитни карти, сорс кодове на софтуерни програми и сте се свързвали незаконно към други телефони.
Да, така е, но аз се ръководех от една странна комбинация от морал и етика. Не бих прекрачил границата и да започна да се издържам с тези кредитни карти, защото това го смятам за престъпно. Гледах на моята дейност като по-скоро на изследователска, макар че нарушаваше определени федерални или държавни закони. Представях си го като пресичане улица при червен светофар. Наистина се свързвах към чужди абонаменти за мобилни телефони, защото това ми позволяваше да скрия местоположението си. Хората получаваха големи сметки, но компаниите не ги принуждаваха да ги плащат, а просто отписваха тези разходи. Наистина изпитвах угризения заради неприятностите, които причинявах на толкова много хора, много повече вина отколкото когато копирах сорс кода на мобилния телефон на Моторола. По онова време гледах на Моторола като на една каменна стена, не като на жив организъм, а като на машина.

И все пак Моторола и другите компании твърдят,че сте им причинил вреди за 300 милиона долара.
Тази цифра е абсолютно измислена, базирана на разни проучвания и разходите за написване на софтуера, който откраднах. Единственият начин правителството да убеди медиите и обществото, че аз съм един хакер, изчадие на ада – един вид киберчудовище – е да им покажат колко вреда съм причинил.

Значи според вас тази цифра е много повишена?
Разбира се. Все пак не могат да ме осъдят само защото много им досаждам. Трябваше по някакъв начин да докажат, че съм нещо повече от компютърен воайор и съм им причинил сериозни финансови щети. Но правителството никога не ме е обвинявало, че съм възнамерявал да продам, издам или използвам по някакъв начин този софтуер.

И въпреки всички процеси срещу вас, вие бяхте повикан да свидетелствате пред Сената по въпроса за хакерството и проблемите на сигурността.
О, да. Седмица, след като ме пуснаха от затвора бях помолен да свидетелствам пред Сената, във връзка с един закон, който обсъждаха, за защита на компютърните системи на федералното правителство. С две думи, искаха да знаят дали този закон наистина адекватно ще ги пази. Аз просто обърнах внимание на някои опасности за сигурността, които не бяха взели предвид.

Като например?
Обясних им една атака, която не е свързана с техниката и се нарича “социално проучване”. Тя се състои в убеждаването на някой по телефона или по е-mail-a да ти даде нужната информация. Много по-лесно е да получиш информацията, от която се нуждаеш от даден компютър като просто заблудиш човека, който го използва.

“Социално проучване” звучи като просто друга дума за измама.
Митник : Да, така си е. Просто убеждаваш нужния човек да ти даде информация като номера на социалната си осигуровка или данъчна декларация. За да постигнеш това трябва да се легитимираш по някакъв начин. Например, можеш да проникнеш в voice-mail системата и да си създадеш там гласова пощенска кутия. По този начин човекът може да те провери във вътрешната директория и да ти се обади за потвърждение.

Кога беше последният път когато използвахте този трик?
За последно когато бягах от федералните служби в началото на 90те. Тогава постоянно трябваше да си създавам нова идентичност. Понякога когато умре някое бебе, родителите му вече са му създали номер на социалната осигуровка. Аз от своя страна ги издирвам, тъй като те са необходими за създаване на банкова сметка и получаване на кредит. Много бази данни разчитат на номера за социалната осигуровка и без него едва ли ще можеш да си намериш работа. Освен това, можеш да си издадеш и акт за раждане ако знаеш пълните имена на дадения човек, датата и мястото на раждане, името на бащата и моминското име на майката. Да не говорим,че сега с разрастването на Интернет хората постоянно оставят тази информация по разни сайтове. Това е огромен проблем, който трудно ще бъде преодолян.

Обмисляли ли сте възможността да работите за правителството?
Изобщо не се виждам като някое кибер-ченге във ФБР. Нито пък бих станал информатор, тъй като считам това за доста подла работа.

В затвора уважаваха ли ви или ви презираха?
Уважаваха ме заради интелектуалната страна от престъплението ми, но от друга страна ме презираха, защото не се бях възползвал от това за да натрупам пари. Просто не можеха да повярват. Много пъти при мен идваха хора и ми викаха, “Хайде като излезем оттук да направим комбина и да спечелим милиони!” Имаше и един осъден на 75 години затвор, който ми предложи 5 милиона долара за да проникна в някоя компютърна система и го освободя.

А пазачите как се отнасяха с хакерите?
Ами, през 1997 един от гениите на затворническата управа беше решил да ме затвори в “дупката” – изолирано помещение – защото ме смяташе за заплаха за сигурността. Мислеше, че мога да разглобя моето AM/FM радио и така да го настроя, че да сложа подслушвателни устройства в офиса му. Беше просто абсурдно. Най-малкото би трябвало първо да проникна в офиса му, който е извън затвора, и след това да се върна обратно в килията си.

Днес много хакери ви боготворят, особено по-младите. Мислите ли че заслужавате подобно отношение?
Има хора, за които съм герой, както и такива които ме мразят без изобщо да ме познават. Всичко това ми е доста странно, защото аз не се намирам за гений. Просто съм добър да преодолявам препятствията по пътя си и да решавам загадки. Не съм се срещал или говорил с по-младите
хакери, макар че получавам от тях доста e-mail-и в своя e-mail акаунт, спонсориран от web страница наречена 2600.com. Те принтират съобщенията и ми ги изпращат по обикновената поща. Много от тях са от рода: ” Ще ме научиш ли как да хаквам? Искам да хакна училището си.” Смешна работа.

Давате ли им някакви съвети?
Окуражавам днешните хакери да експериментират върху собствените си системи. Почти всеки може да си позволи компютър и да инсталира на него Unix или Linux. Може да си направи своя мрежа вкъщи и да хаква своите собствени компютри , което си е същото интелектуално предизвикателство като да влизаш в чужди. Когато аз започнах да си играя с компютрите хакерството не беше табу, всъщност голяма част от обществото го намираше за забавно, нещо като част от Mission Impossible.

С какво искате да ви запомнят хората?
Искам единствено да възстановя репутацията си, но не зная дали някога ще успея. Вършил съм лоши неща, влизал съм в чужди компютри, признавам това и наистина съжалявам. Но аз не съм съгласен че вредата, която съм причинил е толкова голяма, че да бъда наказан по такъв начин, без да се вземат предвид моите права като гражданин на САЩ.

Източник: http://bpm.cult.bg/ezine/cyber/?id=11