Пак има бум на заушката. Болестта засяга родените между 1982 г. и 2001 г. Мнозина от тези деца не са били реваксинирани. Реваксината се слага на 12-13-годишна възраст, не по-късно. В този период здравното министерство не е внасяло ваксини. Пропуснатите деца са силно застрашени. Болестта се улавя трудно, личните лекари често я бъркат с лимфодимит.
Ако не сте карали заушка може да се предпазите от заразяване като ви бият ваксина. Безплатно е и може да ви ваксинират в най-близкия РИОКОЗ (ХЕИ). Аз лично смятам да отида още тази седмица.
Какво представлява заушката (паротитът)?
Заушката (паротит) е остро инфекциозно вирусно заболяване, което протича с висока темпаратура, подуване и болезненост на една или повече от слюнчените жлези. Най-често се засягат околоушните слюнчени жлези (паротидни жлези), които са разположени пред и под всяко ухо.
Паротитът се причинява от вирус, който спада към рода парамиксовируси. Вирусът се пренася от човек на човек по въздушно-капков път. Заушката е въздушно-капкова инфекция.
По какъв начин човек се заразява от заушка (паротит)?
Вирусът се предава по въздушно-капков път при директен контакт със заразен човек или при поглъщане на микроскопични капчици, “натоварени” с вируса, които се отделят от гърлото, устата и носа на заразения човек при кихане и кашляне.
Какъв е инкубационният период на заушката (паротит)?
Времето от инфектиране с вируса до поява на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на заушката (паротит) е обикновено 16-18 дни, но може да варира от 14 до 25 дни.
Болният (или заразен с вируса на заушка) е заразно опасен за околните 7 дни преди и 9 дни след появата на симптомите (подуването на жлезите). Болните са най-силно заразни в рамките на 48 часа преди изявата на оплакванията.
Кой боледува от заушка (паротит), изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?
Въпреки, че възрастните хора могат да пренасят заболяването от заушка боледуват предимно деца на възраст между 5 и 15 години. Паротитът се среща по-рядко от другите обичайни за детството инфекциозни заболявания. Рискът от инфекция е най-голям сред по-големите деца. Заушката се среща по-често през късната зима и пролетта.
Организмът може да изработва естествен имунитет срещу заболяването. Обикновено след преболедуване от заушка се развива траен имунитет.
В миналото паротитът се е считал за едно от “неизменните” инфекциозни заблявания на детската възраст. В наши дни след въвеждане на ваксината срещу заушка, честотата на заболяването в развитите държави (със задължителна ваксинация в рамките на имунизационния календар) е спаднала до по-малко от 1000 случая на година (за САЩ). Все още в световен мащаб има непълно имунизирани популации от хора.
Съществува ли риск за плода при развитие на заушка (паротит) по време на бременност?
Заразяване с вируса на заушката през първия триместър на бременността може да повиши риска от спонтанен аборт; няма доказателства за увеличен риск от поява на дефекти у плода.
Какви са симптомите на заушката (паротит)?
В около една трета от заразените не се изявяват никакви или леко изразени симптоми.
Ранните симптоми на заболяването не са често изявени, но включват температура, загуба на апетит, болки по тялото и главоболие. Температурата е умерено висока и обикновено трае 3-4 дни.
Заушката обикновено протича с възпаление на слюнчните жлези, най често страдат паротисните (околоушни жлези). Възпалението предизвика болка и подуване най-често на околоушните слюнчни жлези (разположени под и пред всяко ухо). Обикновено процесът започва едностранно и бързо охваща и срещуположната. Подуването може да трае 7-10 дни. Яденето на кисели храни и цитрусови плодове (което предизвква интензивно отделяне на слюнка) причинява силен дискомфорт. Силно изразеното двустранно подуване на околоушните слюнчни жлези придава характерен израз на лицето на детето. Могат да бъдат подути и други слнчни жлези като поделюстните, подезичните и т.н.
Вирусът на паротита може да предизвика възпаление и в други тъкани освен слюнчените жлези. Често могат да бъдат възпалени обвивките и основното вещество на главния мозък, което се нарича менингоенцефалит. Менингоенцефалитът може да предизвика главоболие и повръщане, скованост във врата, припадъци, трудности в преглъщането и т.н.
Панкреасът (задстомашната жлеза) е друг орган-мишена, към който вирусът на паротита проявява афинитет и който често се възпалява, предизвиквайки панкреатит. Възпалението на панкреаса предизвиква силна опасваща болка в горната част на корема.
Паротитът (заушка) проявява склонност да атакува яйчниците (оофорит) при момичетата и тестисите (орхит) при момчетата, особено когато възниква в юношеска възраст. Орхитът (възпаление на тестисите) е най-сериозното усложнение на заушката. Това състояние протича със силна болка и подуване на тестисите. Възпалението (орхит) обикновено е едностранно, но може да засегне и двата тестиса. Зрелият тестис (след пубертета) е особено уязвим на увреждане от вируса на паротита, което може да доведе до безплодие.
Какво е лечението на заушката (паротитът)?
Лечението на заушката е симптоматично, т.е. е насочено към облекчаване на оплакванията, а не атакува самия причинител на заболяването. Лечението обикновено се осъществява в домашни условия (амбулаторно лечение) и не изисква постъпване в болница.
Някои от основните лечебни мерки са следните:
- пълноценно хранене и пиене на много течности (3-4 литра на ден)
- болкоуспокояващи и лекарства понижаващи високата темпаратура – тези лекарства намаляват болката и подуването във възпалените тъкани; прилагат се предимно медикаменти съдържащи парацетамол или ибупруфен, под формата на сиропи, разтворими прахчета или таблетки; избягва се използване на аспирин поради опасност от възникване на усложнение при децата, наречено синдром на Рей.
В повечето случаи подуването и болката в околоушните жлези отшумява от само себе си за около седмица; всяко дете, болно от заушка не търябва да посещава училище или детска градина за в рамките на 9-10 дни от началото на подуването на околоушните слюнчни жлези.
Само в редките случаи на тежко протичане със засягане на тестисите, централната невна система и задстомашната жлеза може да се наложи постъпване в болница и лечение под директен лекарски контрол.
Какви са най-честите усложнения на заушката и каква е прогнозата?
Повечето боледуващи деца се възстановяват от заушката без сериозни усложнения. Някои от най-честите усложнения са следните:
- орхит (възпаление на тестисите) възниква у 15-25% от заразените момчета, но възникващият стерилитет (безплодие) е рядък
- увреждане на централната нервна система като енцефалит (възпаление на мозъчното вещество на главния мозък) или менингит (възпаление на обвивките на главния мозък)
- по-рядко като усложнения на паротита се наблюдават артрит (възпаление на ставите), увреждане на бъбреците, възпаление на щитовидната жлеза и млечните жлези, глухота и др.
- заразяване с вируса на заушката през първия триместър на бременността може да повиши риска от спонтанен аборт; няма доказателства за увеличен риск от поява на дефекти у плода
Може ли да се предпазим от заушка (паротит)?
Предпазването от заушка се осъществява чрез прилагане на ваксина. Ваксината е силно ефективна и обикновено осигурява доживотен имунитет срещу заушка. Имунизацията срещу паротит (заушка) се извършва с жива атенюирана ваксина, най често в рамките на комбинираната ваксина MMR (срещу морбили, паротит и рубеола). Прилагането на тази ваксина е включено в задължителния имунизационен календар на република България. Първата доза от ваксината се инжектира на възраст между 12 и 15 месеца, а повторната ваксинация се извършва на 4-6 годишна възраст. Обикновено се прилага комбинираната ваксина, но ако се налага могат да се инжектират някои от отделните и компоненти или комбинацията морбили-рубеола.Ваксината е атенюирана, което означава, че съдържа отслабени живи вируси, които само стимулират имунната система за образуване на защитни белтъци-антитела срещу парототния вирус, без да предизвикат разгърнато заболяване. Въпреки, че болшинството от децата понасят добре ваксината, някои развиват висока температура и дори обрив около 5 до 12 дни след имунизацията.
Всички деца трябва да бъдат ваксинирани. Изключение представляват само децата с вроден имунен дефицит (родени с имунна система, неспособна да се бори с инфекции), деца подложени на лъчелечение или химиолечение по повод на ракови заболявания и такива провеждащи дългосрочно лечение с кортикостероиди. Препоръчва се избягване на тази ваксинация и при деца с много тежки алергични реакции към яйца или лекарството неомицин. Ваксината не трябва да се прилага на бременни жени, това може да се осъществи едва след раждането.
Постелният режим е задължителен за младежи,
болни от заушка
твърди проф. д-р Иван Диков, д.м.н.,
национален консултант по инфекциозни болести
Проф. д-р Иван Диков настоятелно го препоръчва на момчетата в пубертетна възраст. Оздравяването “на крак” носи риска от увреждане на тъкани от половата им система.
Професорът, завършил медицина в София, има 42 години практика като лекар. Зад гърба му е и една особено полезна специализация в Лион и Париж във Франция. Национален консултант по инфекциозни болести е от 10 години. Навремето е избрал професията си не само заради бащата – ветеринарен лекар, завършил в Германия и мечтал цял живот за хуманната медицина, за която в чужбина не му достигнали средства – но и заради прочутата книга на Арчибалд Кронин “Цитаделата”. Може би затова подобно на главния герой д-р Андрю Менсън и проф. Диков никога не се е притеснявал от контакта с пациентите си, болни от какви ли не леснопреносими и не рядко опасни зарази. Една от тях е епидемичният паротит, познат повече като заушка.
През миналата година над 10 хиляди души в цялата страна са заболели от нея. До месец февруари броят им е над 2 хиляди, а случаите в София са 550. Епидемията започна през миналата година от Източна България и постепенно се пренесе на запад, обяснява проф. Диков.
– Нима заушката не е победена и “болест на миналото”?
– Тя е вирусно заболяване, което спада към т. нар. въздушнокапкови инфекции и до появата на задължителната имунопрофилактика беше масово разпространена. След ваксинацията на 13-месечните деца с комбинираната тройна ваксина срещу морбили, рубеола и заушка – ММR, случаите извънредно много намаляха. Оказа се обаче, че създаденият имунитет е с продължителност от близо 6 до 10 години. Т. е. ваксината помага, но за определен интервал от време. Интересно е и друго. Докато в миналото заушката беше заболяване на предучилищната възраст, днес от нея боледуват над 8-годишните и често дори 15, 18- и 20-годишните. Така че налице е известно изместване на възрастовата граница. ПРи това 40 % от заболелите са имунизирани.
– Не означават ли тези факти, че трябва да се направи повторна имунизация?
– Тя е абсолютно необходима и в някои страни дори е започнала. Но по време на епидемия по правило реимунизации не се правят. Това е основен принцип в епидемиологията. защото никой не може да знае дали в момента на имунизацията детето или младият човек не са били в контакт с вирусоносител, дали не се намират в инкубационен период и няма ли много скоро да се разболеят. В подобен случай ваксината ще нанесе повече вреда, отколкото полза. В Министерството на здравеопазването имат готовност за реимунизация, но едва след като премине епидемичната вълна.
– А има ли тя сезонен характер?
– Смята се, че заушката е есенно-зимно и зимно-пролетно заболяване – т. е. разгарът й е от октомври до май.
– Кои са симптомите на заушката и може ли да се объркат с “баналния” грип?
– Едва ли може да се объркат, тъй като най-характерният й признак – подуването на слюнчените жлези пред ухото, се проявява до няколко часа. Болестта започва с покачване на температурата до 38оС и по-рядко повече. Отначало се подува само едната жлеза, а след ден-два – и втората. Понякога се засягат и жлезите под челюстта и брадичката и отокът е от ухо до ухо. Характерно е, че кожата над жлезите не е зачервена.
– Съществуват ли още локализации на вируса?
– Да, съществуват и това води до други болестни прояви. При локализация в централната нервна система – главния и гръбначния мозък, се развива заушков менингит с типичната картина на болестта: висока температура, главоболие и менингиален синдром. Този менингит е доброкачествен и обикновено преминава без последици. Когато обаче се касае за заушков енцефалит, положението е сериозно и прогнозата не е добра. за щастие такива случаи са извънредно редки. В моята практика съм имал само 5-6 болни. Не бива да се подценява локализацията на вируса в тестисите – т. нар. заушков орхит. Тя е опасна за момчета в пубертетна и по-голяма възраст. В около 1/3 от тях поради увреждане на тъканта, произвеждаща сперматозоиди, се стига до мъжки стерилитет по-късно.
При локализация в панкреаса се развива заушков панкреатит с доста тежко състояние. От болестта се оздравява, макар че според последни данни в редки случаи тя става причина за поява на диабет у тези болни.
– Думата на съвременната медицина за лечението?
– Върху заушковия вирус не действа нищо. Лечението е симптоматично с антипиретици, по-големи дози витамини, особено вит. С. и загреваещи компреси върху отока. Най-важното е: постелен режим поне една седмица докато подуването изчезне напълно. Това е абсолютно необходимо за младежите и е единственото предпазно средство да не развият орхит. В класическия си вид, без други локализации, от заушка се оздравява за 5 до 10 дни.
– Ще препоръчате ли някакви народни средства?
– В миналото се правеха компреси от счукани маслини без костилките. Дори самият аз като дете съм лекуван така. Но този лек много цапа кожата и дрехите и затова аз препоръчвам обикновен загреваещ компрес, който има същият ефект.
Материала е от блога на Владислав Димчев
