Източник: тук
Автор: Anonymous
IRC е дрога. Започнах да влизам преди около месец, защото си мислех, че ще е забавно и интересно да се срещаш с хора от целия свят. Изобщо не предполагах, че ще има такива тежки последствия… Все пак … IRC? Какво имах да губя? Така или иначе щеше да бъде съвсем за кратко …
Такъв е манталитета на всеки начинаещ започващ да експериментира с IRC за пръв път. Какъв трепет!!! Какъв устрем! Закачен, онлайн с другите хора в реално време! Никога не си си представял, че компютъра може да е толкова готин!! И всичко това докато си мислиш, че всички тези хора стоящи пред компютрите си са абсолютни гении …….И продължаваш да го правиш, хей, скучаеш у вас, а всичките ти приятели са те зарязали. По-добро е от включването на телевизора нали? И продължаваш да го правиш, продължаваш, и пак … не можеш да спреш. Сънуваш го нощем. Събуждаш се в странен час само за да початиш. Научаваш се да различаваш различните часови зони …. къде бяха тези познания в часовете по география? Събуждаш се, за закуска включваш модема и чатиш още малко. О, пропуснал си и обяда? Няма значение. На майка ти и трябва телефона? Хъх, тук има малко дребни … и уличен телефон долу. Свършваш игнорирайки приятелите си, пренебрегвайки семейството, сдобил перманентни торби под очите. Ставаш най-бързо печатащата персона в света.
Жаргонът вече не ти е чужд: dcc, alises, url, rock bots, eggdrop bots, cyberlife, real life, ping timeout, wav files. Къде беше всичко това докато учеше испански? Хората те посочват, а ти нямаш нищо против. Хора със странни имена, животински имена, градове, анатомични органи. Хора, които никога не си виждал, хора, които не познаваш и най-вероятно никога няма да срещнеш … тези хора стават най-добрите ти приятели. И ти се привързваш към IRC.
А после нещо се случва. Установяваш, че ти си един от тях … ти си пристрастен. Ха! Какво стана? Ти беше толкова нормален! Сега не можеш да живееш без проклетото нещо. Ти ТРЯБВА да бъдеш онлайн или просто ще си УМРЕШ.
Един уикенд, доставчикът ми правеше профилактика, вкарваше нови входни точки и забрави да ме предупреди. Опитах да се закача … търпеливо избирайки номера отново и отново и отново … дали не е от модема? Изключвам, включвам. Не. Телефонната линия? Изключвам и включвам кабела. Не. Компютъра? Занасям го в магазина за проверка. Не. Започвам да крещя и да се паникьосвам. Обаждам се на оня приятел доставчика в тях и настоявам да разбера с какво заслужих тази съдба, по-лоша от смъртта. “О”, казвам, “Разбирам. Значи ще мога да логна до полунощ тази вечер? Добре, благодаря, че ми каза, толкова се бях притеснил…” След това чакам до полунощ, броейки… 3…2…1…избирам … Ето ме IRC!!! И тогава – не! Той ме е излъгал!! Скубя си косата. ААААААААААА!!!!!!!! Искам си моето IRC!!!
За да съкратя историята, най-накрая логнах и какво топло посрещане имах! Къде беше? Какво стана? Умря и се възнесе в рая? ДА ДА ДА!! В IRC-рая! Чувстваш се прекрасно, че си се върнал … всички мразят доставчика ти. Чувстваш се толкова обичан сред тези хора.
Аз съм пристрастен. И не знам дали ще мога да спра. Понякога се чудя, защо съм пристрастен? Не е като да нямам никакъв личен живот. Имах, имам, ще имам … след като изляза от чата.
Мисля, че знам защо обичам IRC толкова много. В кибер-пространството можеш да бъдеш себе си, можеш да бъдеш когото пожелаеш и на хората не им пука. Ти си личност вместо тяло, ти си мозък вместо мускули. Никой е очаква да му купиш цветя и да му се обадиш след първата кибер-среща (е, може би един мейл). Никой не очаква да му осигуриш сигурност, да бъдеш верен, нито да поемеш ангажимент. IRC е напреднал начин за срещи. Това е раят за флиртове, романтика и самотни хора. IRC е мястото, където можеш да се блъскаш в канала и никой няма нищо против. Опитай ТОВА на истински, реален купон. IRC не те притеснява повече от истинския живот … IRC е това, което ти искаш да бъде. Забавление, работа, социални ангажименти. То е там и можеш да му обърнеш гръб … по всяко време.
НЕ.
Забравих да спомена недостатъците. Ако можеш да ги наречеш недостатъци. В IRC както и в истинския живот придобиваш опит в чувствата. Имам предвид силните чувства! Чувстваш се изоставен, ако никой не говори с теб. Чувстваш се притеснен, ако не можеш да прехвърлиш автоматичния си отговор на работа. Не можеш да се смееш на истински вицове. Прекратяваш прегръдките и радостта като видиш някой току що влязъл. Спираш с влюбванията. Спираш с ревността. Не могат да те наранят. Не можеш да изпаднеш в депресия.
И също както в истинския живот тези чувства ни се отразяват. Тези чувства ни правят това което сме … защото ние влагаме в IRC своето Аз. Не е просто поредната игра, ние сме посветили себе си на това нещо и то е станало част от нас. Приятелствата, които формираме в IRC са приятелства в истинския живот. Само чатърите могат да разберат истинската същност на тези взаимоотношения Ние търсим нещо в IRC и когато го намерим не го изпускаме. Всичко което искаме е да се забавляваме, всичко което искаме е да срещаме нови хора… всичко което искаме е да харесваме, да обичаме дори. Искаме това, което ни липсва в истинският живот. В IRC се чувстваме комфортно. И това е една от причините да влизаме там.
Моят съвет за IRC е: ЗАПАЗЕТЕ СИ ПЕРСПЕКТИВАТА. ЗАПАЗЕТЕ СИ ПЕРСПЕКТИВАТА. ЗАПАЗЕТЕ СИ ПЕРСПЕКТИВАТА. Ако можем да влезем в IRC то е дяволски сигурно, че ще вземем това което ни се поднесе. Понякога IRC взаимоотношенията стават истински, левитират от е-мейл до телефонно обаждане до срещи; понякога си остават в IRC. В каквото и да се превърнат бъдете сигурни, че двете страни знаят в какво се забъркват и както в истинския живот бъдете внимателни към чувствата на другите.
Би трябвало да знам. Видял съм го, бил съм там.
Когато за пръв път започнах да влизам в IRC си мислех, че всичко е купон и игри. Но грешах. Със сигурност е забавно, но притежава и своята сериозност. Понякога това прави от IRC нещо великолепно. Когато бях новак просто мислех за тези хора като за псевдоними и нищо повече. Сега най-близките ми хора са на 10 000 мили от мен и мога да ги нарека мои приятели. Не е ли прекалено жестоко?
В много отношения аз съм все още новак, научаващ най-различни нови неща от IRC. В други започвам постепенно да се отдалечавам по мъничко от него. Опитвам се да не бъда толкова пристрастен. (симптомите на абстиненция започват да избиват). Не защото го искам, а защото трябва да го направя, за причините ще ви каже доставчика ми. И всичко е в ред. Преди известно време всъщност, видях сестра си. Семейството ми гледаше някакво телевизионно шоу.. Хей, това е начало!!
И още нещо!!! Написах това -) не защото трябваше, а защото така исках.
Е, казах каквото имаше, сега трябва да вървя. Мисля,, че линията е свободна вече, мога да логна.
(QUIT MSG: Seeya!)
Превод: Popi ( Боряна Савова )